Май беше обратното

Част втора

Понеже утрото било по-мъдро от вечерта, а аз мъдреци нямам поникнали, но да видим може ли да я карам на кътници. В първата част казах, че продължението ще е по темата, та може да ми се получи, живота не е само бой и секс, има и сръбска музика – ово е стандард. И она е лепа не забравяй. Со кротце, со благо, може да стигнем до същината на сентенцията. Не мога да разбера какъв е смисъла от тези шаблонни афоризми, като ги пишат авторите им, дават ли си сметка какви постулати и веруюта дават за следване на людете, които ги приемат като чиста монета. В крайна сметка всеки чете излеянията на гениите по свой си начин, присъщ му на него и си вади изводи. Ето някой друг пример, така нагледно: „Любов има, но е френска”, „Защо искаш да яздиш кон, след като цял живот не си слизал от катър” и т.н. Това последното като го видях написано от жена си казах: „ Моме, доста класна трябва да си, за да се имаш за таквази кобилка, има ли изобщо за такива жени по някой мустанг по нашите земи, или я карат на батерии. Надеждата я продават и на батерии, да, надежда на сантиметър. А това за френската любов си е чиста проба онанистична демагогия, комплексарщина. Тук се получава като в онзи виц където Едип пита Сизиф защо търкаля камъка по баира към върха постоянно, а накрая ядосаният Сизиф теглил една на Едип. Забавно е да се присмиваш на другите, но още по-голямо изкуство е да можеш да поемеш на плещите си хумора насочен към теб самия. А умееш ли да се самоиронизираш, си номер едно. Разликата между духовният  оргазъм и духовната чекия е тъй фундаментална, макар и тънка, както и умението да си оратор или демагог. Първия с две изречения постига сентенция оставаща в хорското съзнание като канон, а втория се пени като партиен говорител на пресконференция половин час и накрая нищо. Загасяш телевизора с изпразнена глава, но пълна с бълвоч, заради което се чудиш как и кога ще ти мине, за да можеш пак да доведеш мозъка си в умствена хармония, да си паснеш емоционално везните в теб самия. Тук се сещам за една полемика между Едисон и Тесла. Работили заедно, иноватори и двамата, но  с неразбирателства по много въпроси. Велики умове оставили във времето толкова, колко аз и ти няма да оставим, ако ще и да ни предоставят по един град девственици. Генният материал е уникален, и никой не може да подражава някому, колкото и да го идолизира, приемаш за даденост, че някой е добър в дадена област и това е. Няма смисъл да си хабим енергията при сегашната политика на енергоспестяване. Идва въпроса кой от двамата, Едисон или Тесла е по-голям. Минутка за размисъл. Тесла остава недоуценен във времето си, а великите умове биват признати по-късно през годините, както и става с него. Оттам следва ли, че Едисон е бил задник? Надали! Шанса е бил на негова страна просто, а Тесла си отива от този свят в бедност. За духовните оргазми и чекии ставаше въпрос. Видиш ли емоционален онанист бягай далеч, освен ако не си емоционален мазохист и воаьор. Той Онаний да го наречем, винаги може да ти напълни главата с празно съдържание, след което да си замине доволен. Остави го да си задоволява потребностите в някой мръсен подлез, подмини го и го игнорирай. Виж, оргазмът вече е друго нещо, ако става дума за душевен такъв. Той може да бъде споделен с теб или аудиторията от оратор. Би получил безценен опит, ако му позволиш да се сподели с теб. То е като да си платиш за лекция на световноизвестен маркетолог в НДК, да послушаш доволно и да си излезеш от сградата сякаш си напазарил от хипермаркет качествена храна от горните рафтове, защото там се поставят качественате стоки. Презумцията е, че няма нужда  да му клякаш на производителя. Той сам си вдига летвата според твоето ниво. Нивото на потребителя, който е Бог по всички правила на търговията. Ако видиш стока по ниските рафтове, макар и добре пакетирана, се отдръпни, не клякай и не се навеждай в никой случай. Току виж някой мърчандайзър те изненада отзад с анкетна карта по отношение на въпросния продукт и опаковката му. А както всеки знае истината е в пакета. Това последното е уникална глупост погледнато от клиентска гледна точка. Говоря за клиент, не за търговец неслучайно. Търговеца се съобразява с теб, според летвата която му поставиш. Няма опаковка, единственото което се гледа е пълнежа. Това е като с еклерите. Без пълнеж са просто кифли, а кифли много знаеш, има ги и в клубовете, по пазарите, навсякъде, обикновено са в женски род, и ако не са продукт, то те се държат като такъв. Не бива да се слугува на продукта, той трябва да ти служи, затова и хората си продадоха старите голфове, останаха само в Перник да ги тунинговат, подозирам, защото им е хоби. Не вярвам да се кланят на този народен автомобил като ханове на Тангра. Но за сравненията между Перник и Гелзенкирхен в следващата глава. Тези два миньорски града, с много симпатични футболни отбори имат общо помежду си точно толкова, колкото кифлата Буба от Младост 3, с качествената баклава. Лично аз предпочитам да се нахраня и получа стомашен оргазъм, отколкото Бубето да ме употреби. Да се върнем на въпросния оратор. Ако го изслушаме, разбраме какво се получава и какви биха били следствията от това за нас самите, а и най-вероятно в условията на криза ще проумеем нещо важно, плюс че може да ти дойде някое know how на ум. Но остане ли залата празна, да приказва на стените човека вероятно ще се прибере в хотелската си стая вечерта, ще си сипе бърбън и пушейки си ароматна пура, ще заключи, че в тази празна откъм желание страна, неможеща да запълни аудиторията с желаещи да го чуят няма какво да сподели, ще се качи на самолета и ще ни забрави. А дали той трябва да е поредния Тесла? На другия ден отивайки в супермаркета на пазар, навеждайки се за поредната стока ще се сетим къде е качеството, ще опитаме да се изправим, но няма да има защо, летва на потребностите ни дори няма да съществува. Вече си избрал да се навеждаш.