Да поговорим за... дъжд

Дъждът като перверзия, придодно явление – влияещо на сетивата на друго явление, а именно – жената. Жената морно пътува, въпросната пътува в моето съзнание като фиксия, пресъздавам и маршрута и преживяванията през моята призма. Ще се опитам да и бъда виртуална компания в тези реални редове, дано някога я докосна реално. Това на фона на Chambao – представи си го! Чисто физиологично разбрах и били като градушка зърната, но нетопящи се под лъчите на слънцето, а напротив – протягащи се към него като студентка първокурсничка преди изпит. Но тя не е студентка, тя е вече истинска жена с физиология, май и филология, понеже видях да коригира за употребата на члена! Не този, за който си помисли, а за пълен и непълен. Вероятно като напиша тези редове и мен ще коригира, знам не членувам правилно, но членувам от сърце.  Пътуването започва отзад напред, малко искам да си обърна просто атомите в мозъка че ме сърбят отдолу. Атомите де, знам че имаш подсъзнание, но моето е като каймак на повърхността.

Фиксията:

 Вечеря с морски дарове, някъде по бреговете на Варна или под лампите на пешеходната зона. Седи уморена, но ведра от случилата и се природно-стихийна „перверзия” по-рано през деня. Седи с кръстосани ноги, потника, с който е била на плаж когато силните капки дъжд са я били силно по нежната кожа, масажирана, сякаш обладана от майката природа, но мислеща за мъжът, който ще и се случи само след минути. И ще и се случи, защото именно излъчването и  телесното и поведение са събудили у него това, което тя събуди у мен словестно. След вечерята и второто мохито става, грацията и аромата на  жена изпълват фибрите на съзнанието на околните, въздуха потрепва покрай походката и косата и, гали кожата и, а някъде там по масите се е спотайвал той. И става! Става, но не за да се прибере, а за да я настигне и да и каже колко е красива, рискувайки да изяде шамара от дланите и, които вероятно сега се потят на mouse pad-a, докато ме чете. Какво се е случило после не знам и не ми е работа да знам, знам само, че словоблудниците си мислят, че с мръсни думи могат да трогнат една блудница-мръсница, но не могат. Аз съм друга порода, аз съм циник. Оценявам това, че на нея и допада сарказма  ми. Трите минути отделила да ме прочете, секундата в която ми дойде тази мисъл която пиша за десет минути, там някъде е пресечната точка. После не ми казвай, че нещата не се случвали за миг пресечен във времево-пространственият континиум.

Плажът – няколко часа по-рано...

Пристигнала бе в града ден преди това, просто за уикенда. За плаж! Но реши че се е извратила. От нещо семпло и чисто, от капките дъжд шибащи я някъде там по ивицата с пясък, събуждащи чакрите и които бяха задрямали, може би от слънцето, може би от друго. Там някъде ми сподели че дъжда я завладявал потресаващо, бидейки сама насред нищото, а той пълни микрофугите на топлата й кожа, отваря порите и за свежия полъх и дозата новоизгряло слънце след това. Не това не е перверзия, това е флирт с природата, нещо като неубоздан секс с всемира, прелюдия със света в който живеем. Досущ като във „Аватар”. И майката природа и благодари за отдаадеността на тялото и съзнанието и под дъжда с вибромасаж насред нищото, дори със запознанството с младежа от после ресторанта с морските дарове. Наистина няма по-красив звук от този на чукащия дъжд по прашните и напукани улици,  от аромата му, може би само жената, която може да му се наслади е по-красива и ухаеща на...Жена!

 А къде съм аз в цялата история и защо не присъствам като пряк участник?

 Защото разбрах че е била във Варна след като се е прибрала обратно у дома. След път с кола, вероятно пътуваща към залеза и гръдта и лицето й вече една идея по-тъмни от пречупените през предното стъкло лъчи. И мислеща за обладалият я дъжд. Преди малко ми каза, че искала да се видим, но е нямало как да ми каже че идва. Оставих си координатите да ми каже следващият път когато идва, да споделим времето, пресечната точка, някъде на някой плаж, на някой ресторант или по време на разходка, пък нека друг страничен ментален наблюдател разказва как сме си изкарали времето.