Потната подмишница

 

Тя беше притежание на Спас. А той умееше да се поти по един по-особен начин – миризливо. Особеното в случая бе,  че Спас имаше запушен нос и не усещаше нищо. Поемаше дълбоко дъх през хайдушките си ноздри и космите в тях потрепваха от задоволство колко е свеж въздуха. Дори когато бе зад волана на служебния ЗИЛ и доволно вършеше лични дела със служебното возило...Не усещаше собствената си смрад и когато се затвореше за дълго са със себе си в кенефа и пръднеше звучно и влажно, самотодолно се хилеше от пукота и се радваше че не мирише, а мишницата му пускаше поредната сълза пот по космите си от мъка, смрад и нервните му напъни при запек. Тя бе единствен индикатор и признак на някакъв метаболизъм. Живачният термометър замръзваше от ужас при мисълта че ще трябва да му мери температурата, затова и винаги го изкарваше здрав.

Какво всъщност представляваше Спас...

Спас бе нисък, но за сметка на това дебел и неподдържан, типичен средностатистически мъж... Млад мъж клонящ към средната възраст, интелигентен трайно безработен вишист псуващ като сръбски футбалер при вземане на интервю по всеки който се явеше на телевизора. Викаше си „Уеуеее, коуко са зуе тиъ дееба” и зариваше мазолести от чекии пръсти в мазната си и покрита с пърхот рошава коса. Пърхота изпадваше в немилост по малката му масичка в хола, която бе покрита с по-големи от нея таблоидни вестници и пълни с „важни” новини от вчера. На същата масичка се хранеше върху постланите вестници. Мажеше лютеница едросмляна,  сетне изтърсваше трохите барабар с пърхота си за храна на канарчето, което гледаше на тавана. През това време, Спас естествено се потеше и то напълно естествено и натурално. Стайлинга му включваше потник с дупка от киселата пот под едната му виснала гърда. Някога този потник бе бял, сега беше с неопределен цвят и на петна. Надолу Спас носеше кафяв панталон, леко поизбелял с времето и с развален зип. Това му помагаше да си дръгне слабините по-лесно с мръсните нокти, а това му движение караше подмишницата му да се поти още по морно и запъхтяно. Всичко това се пропиваше в горкия потник. Гащите му се носеха на принципа: „Жълтото отпред, кафявото отзад. Спас мааше и бахур, много! Най му се услаждаше с филия заводски хляб. Обувките му бяха вечно развързани, мръсни и често се спъваше във връзките, но за това също бяха виновни тези от телевизора и отнасяха псувните му, на които и сърбин би завидял. Вечер след тежкия, изпълнен с безсмислие ден, Спас обичаше да се събуе, за да усети една от малкото благини в живота, а именно да спрат обувките да му стягат и правят мазоли, а краката му да подишат свежият въздух на домашния уют през дупките на чорапите му, които бяха бежави...като на всеки интелектуалец...!

В такива мигове той обичаше да размишлява...

Правеше го като почесваше мишницата си като примат, поглеждаше из под вежди слузестия си влажен пръст, казваше си: „дейба, от де се взеха тия росни капки”, заклюваше  че има теч на комшиите отгоре и му е капнало нещо, помирисваше за проверка, неусетил нищо бъркаше доволно с кебапчестия си показалец в дясната си ноздра за дълбок сондаж и още по-дълбок размисъл. За мишницата му потлива това почесване си беше като мастурбация за стара мома, а бъркането в ноздрата като ass to mouth – home made limited edition –кеф донасита за сетивата. На него самия, чак очите му се просълзяваха от наслада. А в ноздрите му имаше материал за направата на кебапчета по стандарт „Стара Планина” за цяла предизборна кампания. А той разбираше от политика и се замисляше в тези нощни мигове дали да не се кандидатира...поне за кмет! От това вълнение се потеше – много, а мишницата му горката нямаше къде да се забърше и заспиваше мокра заедно с туловището му...Досущ като жена, вярна и винаги  неотлъчно до него!

ПС: Приликата с реални лица, задници, места и събития е напълно случайна. Определено следва продължение.

zavry6tane pravi6 sled dylgo otsystvie

Така отдавна не съм се смял...адски добре написано.

Ох, смях се до сълзи. Браво, много точно казано, а и толкова образно.....чак си го представих.

на подробностите около битието и вълненията на едни две неразделни другарки

Време е, да вкарам в историите за Спас, не само неговото битие, а и това на някои негови близки...Очаквайте треньора от ученическите му години, младежката му любов Теменужка, както и майка му - българската реститутка...