Спас и неволите му.


 Действието се развива лето Господне 2011г., близо месец след като националните ни футбалери тотално изгубиха шанс да се класират на Евро 2012. Спас морно броеше последните си евра изкарани от гурбет в съседна нам Гърция и се потеше. Псуваше като сърбин както само той си умее.Нищо че си бе 100% българин. Псуваше щото бе вишист, а не работеше по специалността си от години. Трайно загубил трудови навици, той опита да се интегрира на една нискостеблена маслинова плантация щото си бе среден на ръст и достатъчно затлъстял за да не може да върши друго. Поради същата причина шефа му - грък, го съкрати с византийския довод, че:" Криза е, няма пари за толкова "квалифициран" персонал като теб". Всичко това бе следствие от неговият lifestyle от последото десетилетие на прехода. Как да е, не това е предмет на тазвечершните съждения...Да минем по същество. 
Спас живее по-близо до аерогарата, отколкото до центъра, в разширена гарсониера на 8ми етаж - средния апартамент с остъклената тераса.Вероятно сте забелязвали апартамента, отличава се с уникален екстериор съчетаващ няколко елемента на фън-шуй, а именно: Излющена боя на целия вход, неговата тераса е остъклена и украсена с винкелови орнаменти в стил късен соц. Има простряно бельо на дупки и петна от кетчуп и горчица, пикоч и дрисък, които спокойно могат да се конкурират с коледните светлинки на Times Square в New York. Бидона със зеле се надушва като ароматна свещ от паркинга пред блока, тъй като вече е юли, а още е на терасата! На него това не му пречи, дори отпива фреш от време на време против махмурлук, носът му е трайно запушен от хроничната хрема и засъхналите пацули по входните косъми на ноздрите му.
 Излизайки сутрин на терасата за July Morning в 05:30ч. да посрещне изгрева с цигара в уста /въпреки, че в съществото му нямаше нищо хипарско/, то той не усети миризмата, но мишницата му се просълзи от вида на шупналия бидон тип бомбаш. Една малка киселинна сълза капна от мишницата му върху возилото му паркирано под терасата, в следствие на което боята поддаде и се показа ръжда. Спас има зорко око и забеляза това, заключи, че някой селянин живеещ над него умишлено пръска киселина по колата му, защото му завижда на интелекта, па макар и недоуценен. Последваха ругатни съчетани с бъркане с нокътя на малкия пръст в дясната му разширена ноздра, което доведе до нарушаване целостта на хваналия коричка сопол, запушил като коркова тапа - старо мелнишко вино носът му! Остатъка по върха на пръста му полетя надолу като оригами хвърлено от младо японче което си е пожелало нещо красиво... Красивия изгрев доби мрачен вид след като бе видял през мазните си очила какво се е случило на старият му зелен Опел Кадет, извърна разочаровано глава посока думатиту което отглеждаше на терасата за да си откъсне един за сутрешната салатка като добавка към домашната ракийка чакаща го на мошамяната покривка на талашитената масичка в кухненски бокс заслан с балатум. Последва визуално разочарование изразено със сръбски псувни, които Спас бе научил в Германия докато обикаляше аутохалетата държани от сърби, търсейки заветния Опел Кадет.
 Думатиту бе се спарило и изсъхнало, зелевата чорба бе допринесла затова, както и липсата на поливане и проветрение на терасата му. Само тютюнев дим явно не бе достатъчен за да растат корените, колкото и амониева силитра да бе турил. Иначе южното изложение на терасата и гледката бяха прекрасни посока залива и езерото.Но пък асансьора не работеше, налагаше му се да се качва пеш по два пъти всеки ден, което направо скапваше живота на потната му подмишница, в следствие на което тя увисваше като дъвкан от джукест мастиф клитор.
 Спас се прибра в хола си, стъпа тежко върху лекьосания килим, приближи се към телевизора, отметна покривалото от което се вдигна прах, морно седна на протъркания диван, натисна силно копчето на дистанционното, защото батериите му бяха слаби и пусна сутрешния блок. Тъкмо правеха преглед на печата, когато чу самолет да захожда към летището, кръжейки точно над неговия блок... Спас чуваше по около 100 пъти на ден големите железни птици как захождат към пистата кръжейки над панелния му блок.  Чудеше се нашият герой: "Що аджеба ще дирят тези туристи по нашето черноморие в тая смрад, какъв е смисъла от всичко това?" Мислеше си: "Ех, да бях митничар, щях редовно да ги питам за цел на посещението, да ги тараша за да ги дразня и евентуално да изкрънкам по някоя кутия Marlboro от балъците които са си напазарили от duty free shop-a". Дори не се сещаше за парфюмче нещо, но знаете за неговата страст към липсата на каквато и да е хигиена, както и за горката му потна подмишница... Даде волумето на мах, но и това не помогна. Машините жужаха една след друга.
 Каза нещо като: "Пффффффрр", разплу се, погледна си косматите зърна през мрежестия потник, усмихма се доволно и зачеса прижълтелите си слипове с мръсни ръце, отпивайки блажно ракийка без мезе.
ПС: Приликата с реални лица, задници, събития и места е напълно случайна. Определено следва продължение...

Поредицата за Спас направо ме разби,голям смях,ще има ли още?

Трябва да има още, така е редно. Често започвам едно, продължавам второ, а завършвам трето. Пиша според моментното ми вдъхновение.
ПС: До после да се вкарам у ред, че леко съм заприличал на наш Спас... аххаха