Кърлеж ми се впи в кожата, като на курва прашката в гъза. Гадно, двулично смучеше, но не можеше да се нахрани, защото душата й бе мърва като на екипажа на „Черната Перла” от Карибски Пирати. Оставаше гладна, малка гадина, като хлебарка нахална, нежелаеща да си признае нищо. Демагог към хората и към себе си, което е по-лошото, тъжна загубена душа със слушатели много, но тя самата не се чуваше какви ги блещи. Не може ти да блееш като овца, плюейки живота и всичко, а да липсва желание за промяна.

Красива, млада, с очи на сърна, тяло на газела, но на раменете с кратуна куха, би могъл Дунава дори да преплуваш с толкова въздух под налягане. Не е и хелий, но от нерви те изстрелва като ракетоносител към катранните полета да се почерниш. А мислиш, че към Луната би те запратила!  Мислите ти за Млечен Път изчезват бързо, и на тяхно място се загнездва трайно черната дупка сякаш неконтрулируемо изпусната от адронния колайдер в ЦЕРН.  Да, но нейсе, не би. Такова чудо няма, когато правиш масаж на жена обикновено се процежда нежен стон. Тук говорим не за стон, а за изкисната гной, която като проказа ти разяжда кожата и влиза да трови и теб. Ще и се оставиш ли? Аз не. Човек допуснал чумата в душата си тъй дълбоко, та сърцето му да страда, но без сили да се бори, дори да види към хоризонта. Дори светлина да има насреща мисли, че е насрещен влак, а броди в гъста гора в това време. Къде са влаковете бре моме, освести се. Жертвите на жената паяк са много, вплела те в паяжината си от изсмукани индивиди, ти си следващия просто. Щом спреш да приемаш „словото” й, ставаш излишен, дори не те трови вече, ти си прогнил плод, седиш си в колекцията, идва ред на следващия. Пази се, тя е черна вдовица. Ако пък имаш недоразумението да не се уловиш и си силен достатъчно, мъж с характер и позиции, биваш обявен за егоист, неинтересуващ се от грижите на другите. Но ти си знаеш, че след месеците на себеотдаване, това са френетичните изблици на една вещица в тялото на „свсетица”. Метлата й харчи много нафта, не се хаби да я зареждаш, няма да ти остане за теб капка енергийка. Еголог в обвивката на дявола, олицетворение на собственото си безволие, и мазохизъм, търсещ слушател. Това е ТО. Нещо невиждано, на което и Хисазу би завидял. Тъмните облаци се стелят над всеки слънчев град и мил образ – лик, до който се докопа. А би могло толкова лесно да се пръсне като метастази в небитието лошото от ТО. Единственото, което е необходимо, е волята да й е силна като на човешко същество, което не желае да бъде вечната жертва на несъществуващите демони в болната глава, междувпрочем разболяла се от хората мислещи й „доброто”. Боже помогни й. Тя може, но е иска. Ти си на ход. Щом може да помага някой на другите, трябва да може и на себе си ми се струва. Или ДНК-то ти не е земно, също като топлината скрита пот полетата от катран, красотата прикрита с тъга, усмивката подаваща се под набръчкатото чело от грижи, споделяни с поредния. Можеш, влюби се. Циганите могат, можеш и ти.