Месеците започващи с „ври” идат, ида и аз като чиста полюция...

Противоречието в израза „чиста полюция” е пропорционално на фугата и сместа, която я фугира. Чистотата бива запълнена от игра на думи в случая, късане на виртуални листове хартия в word  формат,  малко липса и други такива. Апропо празно ли би изглеждало реално кошче, пълно с виртуални намачкани листи чернова? А черновата – чернова ли е, ако в нея мислите са по-бистри от нафърганите полюции тук? За миг си представих кола форсираща в локва, а уж пиша това в първата нощ на Август, в която има пясъчна буря и признаци на захлаждане. Може би визуализирам вероятния дъжд, членуван или не, правещ локви по улиците. И целият този хаос в главата ми заради септемВРИ. Той иде скоро, линка към това ще заВРИ също. До тук с интрото...

Е и бе просто нощ изпълнена с музика, от моята, тази която ме кара на настръхвам, говорех си junk shit с приятели когато тя почука на „прозореца” ми. Но не като комар в предното ми стъкло, а като светулка, а аз като щурче реагирах на воплите й! Келеша, бодър и превъзбуден се събуди у мен, готов да „членува” на нейното котлонче, да положа тиган, да видим що за тиганички ще се получат на закуска накрая...

Тя днес е леко уморена, сюрпризирана от себе си, от безвремевата „полюция”, нищо че бавно заграява, държи дълго и гасне бавно, досущ като мен. Не можем в паркинг на синя зона да сме, щото един sms време няма да ни стигне за VIP изпълнението, пък и паяк ще ни вдигне, а подобни инсекни ни се не нравят. Но може с картоиграч на дълга ръка или със зарохвъргач да спреш вермето, да се насладиш на вечния миг.

Малчо или не, сваляч – надали, думата ми не е присъща на амплоато. Реалнопостижими са ми мечтите с теб, не защото съм малък, а тъй щото широка ми е „кройката” на душичката, тъй както хоризонтирам вертикалните си слова излизащи като ноти от устата ми. Мисля като говоря, говоря когато мисля, а кога чувствам ли? Когато съм с теб и пея нотите, изливам се като водопад в Амазония за теб.Споменах за липсата, чух за музата и стъпките й, усещам ги по начина, по който лунната част на денонощието блещука по осанката ти, правейки лика ти обвит като в северно сияние, но топъл от притисналите те длани мои по теб. Пламна ли? Дай огънче, че пак запалих цигара. Та за стъпките на музата...Давай, дери ме по полирания „полюиран” мозък с токчетата на обувките си, играейки пасо добле – оооле, като испанска циганка, набразди го така що само ние да можем да разпознаваме ласките си, минавайки по контурите оставени от нас един на друг. Надали имаме нужда от фугираща смес, представям си звукът от пасо доблето сега, красив е, вибрациите в мозъците ни са в изтощителен ритъм, но ще устоим на умората. Няма да предам страстта на нещо толкова преходно.

Ти започна, аз ще те довърша полюирайки, знаеш къде, мястото и часът са известни. Там на онази улица прашна, където дъжда чука по кепенците, но ние сме слели тела и души и едно чукане не може да ни смути, било то и силно.

Да, започват месеците „ВРИ”, кипя и аз, мястото на деянието ти казах, а за „мястото” на полюция...без коментар. Само ми позволи да завладея времето, за да не свъшиш без време. Контрола е в мен, нека настроя струните на китарата, искам акустика и песен като тази, която слушам сега, но в дует. Свиркай си мен...