Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.07.2011 18:38 - Любовта и домашното насилие. Разказ
Автор: edencrossing Категория: Тя и той   
Прочетен: 5364 Коментари: 5 Гласове:
7

Последна промяна: 26.07.2011 19:56

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Работния ден бе обичаен, ставане в 06:30, кафе с виртуални дружки по съдба, нямаше много време да се преведе в приличен за работа вид, щото оня тип - мъжът и морно пръдна под юргана. Това бе като сигнал за нея - нещо като будилник, че трябва да му обърне подобаващо внимание, преди да се е ядосал и нещата да излязат извън контрол. Опържи му тиганички, направи му реално кафе и още по-реална свирка, докато той натискаше силно и нервно копчето на дистанционното без да и обръща внимание, щото батериите му бяха слаби. Доволно изпръхтя и свърши в устата и, гордо заключи, че 3 минути са си 3 минути и бе щастлив от погълнатия му еякулант като Ал Бънди след 4 тъчдауна в един мач.

Сетне се заслуша в прегледа на печата, щото той сричаше дори на ум, а и следеше редовете с пръст. Друго си е Лорчето от телевизора да ти чете наготово пресата. Това някак му напомняше за кака Лара от "Милион и едно желания" от времената когато бе юноша. Тя бе причина за много негови сутрешни ерекции, а липсата и в наши дни го вбесяваше и си го изкарваше на нея - жена си, благоревната. Изкарваше си го посредством психически и емоционален тормоз, както и лек - до среден възпитателен бой. Лек и среден по неговите разбирания, не по нейните. Все пак той бе два пъти колкото издържащата го финансово съпруга, както бе и два пъти по-прост, но за второто дори и не подозираше.

Към 07:30 жена му слизайки по стълбите бе застигната от воплите му: " И да купиш сланинка, репички, чесън, маруля, краставици и домати навръщане, чу ли ма, оуууу!? А, да, вземи и една Гроздова, че хубавата от нашето село свърши и съм направо бесен... И гледай да не закъснееш, щото...знаеш!"

Да, тя знаеше, затова имаше и онзи особен тик да примигва с очи, когато чуеше който и да е мъж да повишава тон, дори понякога и извърташе глава преди да е оттекла шумната плесница по бузата и с опакото на ръката му. И този път премигна по стълбите, щото асансьорната такса не бе платена, стисна зъби, за малко не се задави от собствената си слюнка опитвайки се да преглътне буцата заседнала и на гърлото.

Извади левче за билет и зачака на спирката с впити в дланите и нокти от напрежените.

Работния ден мина рутинно, сякаш в рутината на скучната и работа намираше утеха от кошмарите на сън, от съпровождащото я всяка сутрин, както и нощният ад. Намираше време за разтуха и в разни социални мрежи, пълни със себеподобни индивиди от женски и мъжки пол. Имаше и други низвергнати, но бяха твърде смачкани за да имат слелостта да изявят активна гражданска позиция, домашното насилие не е като да повишат цените на бензина все пак, та в този ред на мисли...Търпяха всички от въпросните социални мрежи. Анонимно, като на бал с маски!

Денят свърши, с него и работата, та се запъти към едно малко централно пазарче да купи заветната поръчка дадена от мъжа и няколко часа по-рано. Имаше всичко необходимо, но имаше опашка от подобни на нея изтормозени хора, чакащи на щанда за ракиите. Образувата опашка я забави с 20 минути и тя...

Тя тъкмо бе изпуснала автобуса към панелката в крайния квартал. Разтреперана от очертаващите се скандали и разправии в спартански стил и звънна телефона...Бе той и бе бесен. Алкохолния глад, безделието цял ден, както и липсата на жена му го изкарваха от кожата му, а тя трябваше да се прибере. Опита да му обясни по телефона че е имало опашка, но той не чуваше и не слушаше. Единственото което правеше, бе да фъфли нечленоразделно, та чак тя се почувства оплюта през слушалката, а една възрастна двойка на централната спирка дори дочу нещо и смутено отстъпиха две крачки назад, сякаш куче ги ръмжеше. В този миг...

...Досами нея, изтормозената жена, се появи неин състудент, около 40годишен, леко прошарен, смачкан психически, носещ в платняна пазарска кошница сходни с нейните продукти. Спря се да я поздрави учтиво, видимо щастлив от срещата. Усмихна се спонтанно, и още по-спонтанно зейна липсващия му преден горен зъб. Беше с кафеви очи, но лявото от два дни бе синьо, също като нейното дясно.

-Какво става, как си?

-Как да съм - промълви той. - След университета се ожених, знаеш, имах връзка с теб, после се опитах да те забравя след като ти се залюби с онзи автомонтьор. А аз се събрах с онова момиче от отбора по волейбол.

-Да, помня нещата при вас вървяха добре, какво се е случило?

-След края на спортната и кариера изпадна в домашна летаргия и нямаше къде да избие чувството за липса на реализация...И лека полека се започна. А ти, защо трепериш, все още си красива като в 4ти курс...

Тук леко и двамата се поизчервиха, което съвсем подчерта синините.

-Ами знаеш, моя от време оно обичаше да пие, тогава бе весело, бяхме млади, живота бе дискотеки и купони в студентските общежития и по квартирите.

-А сега?

-Сега е битов алкохолик, превърна се в асоциялен садист и аз го отнасям.

Нямаше нужда от повече въпроси, раните им така или иначе бяха достатъчно дълбоки, забравиха за вечерния час, ясно бе, че и на двамата съдбата е сходна, не можеха да се изкопчат от примката на статуквото по различни причини и решиха да седнат на по реално кафе и реален сок в някоя сладкарница. За пръв път от години и двамата не се чувстваха виртуални и анонимни роби на виртуалните кафета в социалните мрежи, пълни с хора като тях...Анонимни, щото болката им не бе важна като тази за цената на бензина!!!! Поговориха си надълго и нашироко за старите спомени, за последвалото им битие, а то бе сходно, и то много. Сладкарницата бе без климатик, та му бе топло, свали си шапката, по темето му пролича белег. Тя се просълни, но замълча. Сключи пръсти, но не перфектно, макар да имаше красиви и нежни ръце, просто единия и показалец бе зарастнал накриво след грубо извиване на ръката и след пореден битов скандал.

Приказките вървяха прекрасно, часът бе 20:00, и двамата знаеха, че са сгазили лука и какво ги чакаше у дома. Все пак бяха интелигентни, неконфликтни хора. Именно това качество бе основния им недостатък, тогава - когато се приберяха в семейното ложе. Искрите от времената когато са били двойка в университета пръскаха тоци наоколо и решиха веднъж и те да проявят самоинициатива. Така или иначе вече бяха порядъчно закъснели, тормоз щеше да има, поне да си струва. Станаха от заведението, оправиха сметката, оставиха 10%

 

tip*, хванаха се за ръце и излязоха навън заедно като едно време. За пръв път не анонимни, за пръв път смели, вън от мрежите на интернет, за пръв път отказващи да приемат домашните примки. Бяха свободни. Нямаха нужда от сайт тип мрежа, искаха свобода, и си я доставиха. Двамата за ръце по улиците, но без идея къде да идат...По къщите им бе невъзможно, в интернет също не можеха да се крият. Та те бяха от плът и кръв, не някакъв двуичен код. Тези емоции и желания бяха реални, плътски...

-Да идем на хотел?

-Ти полудя ли?

-Не, но в къщи ме чака луда жена, теб луд мъж! Какво избираш?

След кратко премисляне с показалец сложен на красивите и устни, сякаш за да покаже: "Шшшш, мисля", му промълви:

-Ок, отиваме, знам едно място до работата ми.

Той и купи балон с хелий от едно циганче, което ги продаваше по тротоара.

-Бате, земи едно балонче на каката, много сте готини...

-Колко?

-Левче, трябва да се прибера в гетото да дам оборота на тати...

-Ок хлапе, дръж и умната, не ядосвай тате, разбра ли?

-Да, разбрах.

Жената се усмихна мило на думите на състудента си, но и двамата знаеха, че те, както и сополивото цигане имаха сходни съдби. Благодари му за балона и спонтанно го целуна, него - състудента си, любовта и от онези години, тази която никога нямаше да забрави, но си бе въобразила че ще успее с коренноразличен мъж. Също и той, бе си въобразил че спортистката ще го отвее далеч от красивите мисли за нея и ще му покаже по-големи красоти...спортни. Е, почти бе познал, но бе сбъркал щастието...

В хотелчето бе тихо и спокойно, нямаше типичната рецепция, а червен звънец на входа. Звъннаха,по домофона им отвориха и се качиха на партера.

-Да, кажете?

-Двойна стая молим...Дружно и запъхтяно в един глас промълвиха и двамата.

-За час или за четири часа?

Тук се объркаха, не бяха ползвали хотели от такъв тип и не знаеха какво значи това. Нима тя приличаше на проститутка, а той на клиент! Бяха просто жертви, искащи да се насладят на отдавна подтиснатите си копнежи.

-За нощ искаме стаята: Той бе непоколебим и продължи: - С минибар и 2 туристически четки за зъби ако може. Не мислим да излизаме, а и е душно, ще вали. Дайте и дистанционното на климатика.

-С вентилатори са ни стаите господине.

-Ок, няма значение, легло, топла вода и което Ви помолих.

Тъкмо се регистрираха, когато нейния телефон отново звънна.

-Къде си ма, оуууу? Ща смажа, само ми ела.

Всичко това бе казано преди още тя да му каже "ало".

Студентската и любов хвана телефона и каза:

-Не я чакай, и го спря.

-Ама как?: Попита тя с треперещ глас.

-Така, майната му, ето и аз моя го спирам, от днес сме несемейни, това не са нормални семейства нашите.

Рецепционистката се опитваше да игнорира всичко и да попълва адресните карти, но мимиките на смут личаха по лицето и.

-Зззаповядайте ключовете, платете сега, 30 лева.

-Готово, заповядайте...: пак дружен отговор. И се запътиха към третия етаж пеша.

Последваха страсти, пръстите и го обръщаха и галеха, впиваха се нежно в него, той я целуваше по шията. За късмет вентилатора бе от онези, които са на тавана точно над спалнята. Бръмченето на минибара не се усещаше, стоновете и на двамата бяха прекалено чисти и истински, сякаш са били заедно през последните десет години. Перфектната спойка на една любов. Не като на платената такава, каквато се чуваше от съседните стаи. Стоновете в съседните стаи бяха сякаш като на нашите герои когато правят секс у дома със законните си половинки, някак фалшиви и изстрадани, но не от или за хубаво.

Бяха продължили да се любят почти до изгрев, той в полусън по гръб, а тя заспала уморена от себераздаването и получените оргазми, бе положила глава на гърдите му. Първите лъчи на изгрева погалиха усмивката и, в съня си тя бе щастлива, преживяваше снощните стреасти забравила за всичко друго, а той гледаше влюбено разпилените и по гърдите му коси. Бяха като преродени.

*tip - бакшиш, не онзи тип, чакащ жената у дома да я тормози...




Гласувай:
7


Вълнообразно


1. cell - )))
26.07.2011 18:45
...съТба... ?!?!
цитирай
2. edencrossing - . . . съТба. . . ?!?! Мерси за бел...
26.07.2011 18:54
cell написа:
...съТба... ?!?!

Мерси за бележката, постнал съм всичко моментно без редакция, ще се коригирам.
цитирай
3. snejanka123 - Много красиво.
31.07.2011 14:45
Много красиво.
цитирай
4. edencrossing - Привет Снежанка :)
01.08.2011 20:13
snejanka123 написа:
Много красиво.


Истинско и изстрадано от много хора уви. Чудя се дали да оставя написаното с отворен край или след някой друг ден, когато ми дойде муза да напиша продължение... И мисля пак да е с действителни елементи, друг е въпроса какви съдби да вплета в написаното.
цитирай
5. dolce - много
27.12.2013 23:01
много истинско , много реално
дано героите срещнат заедно .......................
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: edencrossing
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 217187
Постинги: 56
Коментари: 55
Гласове: 112
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031