Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.02.2010 00:42 - До Саарланд и назад - част 1 / Варна - Букурещ/
Автор: edencrossing Категория: Забавление   
Прочетен: 2683 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 03.04.2010 16:41


До Саарланд и назад

 

До Валенсия и назад е далеч по-приятно, но десерта накрая.

 

Глава 1

От Варна до Банеаса - Букурещ

Часът е пет сутринта. Градът е потънал в кал, прах  и мрак. В този нюанс автогарата някак се вписва като изсрано лайно, неизмито от служителите на чистота вонящо в подножието на бъдещите небостъргачи и поредния МОЛ на града, които ще и изникнат скоро точно изодзад – неслучайно, вероятно стратегически да и заслепят фасадата анално на същата тази соц автогара, чието място никак не е там – точно срещу Максуда, очарователно гето, чийто жители седят да предлагат услуги на пристигащите и заминаващите гости на Варна на сами входния булевард на града.

Трябва да се кача на хубав автобус с група хора, които вероятно имат за крайна дестинация Прага. Човещинка е да идеш в красива централноеропейска столица, но моята дестинация е нечовешка, както и съпътстващите ме събития за тези нищо и никакви триста километра. В същия този час ме чака въпросното „луксозно” воЗИЛо, додущ като ЗИЛ – без майтап. Автобус, сякаш изкаран от аналите на историята и арховите на Балкантурист в есента на съществуванието му. Температурата вън и вътре бе еднаква – около 8-10 градуса, шофьора пушеше нонстоп до границата. На този фон, колкото и да ми се твърдеше, че климатика работи, не можех да повярвам. А друг е въпроса, че автобуса не бе този, с който първоначално трябваше да се пътува, и за чийто первоз си бях платил. Поне имаше място, явно съм бил от малкото мераклии за тази дестинация през октомври месец. Абстрахирах се от „музиката” с която бях облъчен от шофьора, който явно имаше изтънчен вкус да припява на непонятните за мен певачки. Просто си пуснах MP3 player на Seek & Destroy, затворих очите си и си представях че пътувам в един бус с Клиф Бъртън някъде преди 86та г. И си пия бирата с любимата ми метъл банда. Нейде на магистралата за Шумен раздуса се возиллото от качествената настлка, от вибрациите ми паднаха слушалките, отворих очи и докато врещящата глъч на пеавачката ме прпоглуши и разсъни, видях щастливите пътници как щтракат с пръсти. Надеждата крепи и знаех, че това ще спре да ме съпътства много преди да свършт батериите на плейъра ми. На Разград се качи втори шофьор, интересен тип, който за разлика от титуляра, не му липсваше мазна коса тип изтънено киче, което благо зализваше с ръце през две минути. Така джангъра стана достоен да съперничи на прдизборен митинг в някое малко населено място. А мегдана, той бе заместен от пътеката в буса, тя бе арена на социални контакти и беседи на темите на деня. Може би някои от вас харесват уестърни, тук се сещам за „Добрия, лошия и злия”, неслучайно тъй като от едно попътно село се качи шофьор-дивак номер три. Прилича на щатски шериф с мустаци пожълтяли от тютюна, глас пресипнал от дегустациите около казана вероятно, но някак с осанка на достоен мъж. Носеше и каубойска шапка. Светата трица бе налице и бях уверен, че нищо не може да се случи в такава компания от капацитети – професионалисти, а и едва ли би могло да стане по-тъжно като картинка.

Пристигнахме в Русе, входа на този европейски град някак лъха на спокойствие и предразполага към културни помисли, спомени за приятни случки в миналото, Текето и т.н, все хубави неща. Предвид че имахме час аванс на Русе, паузата ни бе хубава и дълга, добра за да се седне в една от автентичнозадимените кръчми на автогарата им. Така и стана, след предупреждение от каубоя да не си оставям лаптопа в иначе заключения автобус, седнах в заведението, поръчах си ядене, бе вкусно, цигарата  и кафето ми бяха някак по-мили от обикновено. Дърпах  си силно, чак се чуваше сякаш дървета горят в камина, дробовете ми се успокояваха наравно с нервната система. Дойде време да потеглим за финалната отсечка, която си мислех ще трае не повече от час, но уви явно съм се лъгал, или по-точно лъжат румънците, че са по-добре от нас. Минавайки по Дунавмост и пред теб се показва КПП достойно да побере целия китайски народ, явно са го разлиширили доста с някой – друг еврофонд, но на цялата митница видях само един служител. Празно и призрачно някак, като нова ненаета офиссграда, засегната от кризата седеше митницата от страната на Гюргево. Представях си един доста ъпгреиднат град, не онзи който заварих влизайки въте. Първото ми впечатление от Гюргево бе липсата на каквато и да е инфраструктура, досущ като като в гетата от Южна Америка - фавелите. Тичащи и опърпани деца с футболни топки по неасфалтираните улици, тесни, и прашни, катуни от лявата страна на пътя и панелки отдясно. Може би в подобно румънско село Саша Коен е снимал сцените към филма Борат, които уж се развиват в иначе доста по-индустриалноразвития Казахстан. Пътят до Букурещ представлява поредната недомислица, построена с европари. Нещо приличащо на магистрала, без аварийни ленти, гладък път, но следващ релефа на повърхността и наместо да заобикаля селата, минава през тях. По този повод почти целият път е осеян със зебри и ограничителни знаци за скоростта и като цяло се кара с около четиридесет километра, за да не те спрат полицаи или да не блъснеш някое малко румънче което пресича за да си вземе топката от другата страна на пътя, който минава през селото му. А те, техните села са по дължина и всъщност имат само една улица – "магистралата". Не знам чия инжинерна мисъл е родила това недоразумение, да не се заобикалят населените места и тоталната липса на детелини.

Преди да се влезе в Букурещ започва един огромен лабиринт от вилни зони, през които също трябва да се мине. И пак всичко е лош път или липса на такъв, но накрая след като си се нагледал на вили в квартали приличащи на Слънчев Бряг се влиза в Букурещ и тогава окончателно разбираш колко трябва да си горд че си Българин. Двете столици се отнасят една към друга тъй както Русе към Гюргево, просто и ясно. След още половин час лутане и губене от страна на светата троица шофьори – тип шерифи, пристигаш на някаква автогара, определено не централната, което първо си личи от интериора й, и второ от околните сгради и субекти. На слизане ме предупреждават да внимавам и ми казват, че тук не се говорят чужди езици. Оказаха се прави. Още палейки първата си цигара идват група мургави субекти и настоятелно повтарят думата „такси” и искат да вземат куфарите ми. Но такси няма, не се разбира нищо, отказвам всякаква услига от тях с жестове, а те ме следват нагло като гледачка на пазар. Успявам някак да пресека осеяния с дупки булевард, на който липсва каквато и да е маркировка и табели. Липсва и култура у шофьорите и преследвачите ми. Това започва да ми заприличва на ад. Тъкмо се бях отчаял и съзрях подобие на пиаца с жълти таксита. Бяха ме предупредили да не се качвам на мними превозвачи, като тези които ме следваха неотлъчно до момента, в който не излязох от зоната им. Качвали те на фалшиво такси, закарвали те някъде, изхвърлят те и ти вземат всичко. Но аз намерих жълто такси, ура! Питам на английски дали е свободен, колко струва до летище Банеаса, отговори нещо на румънски, от което разбрах че не му се работи, предвид жестовете му. Продължи да си чете вестниците човека. Отидох при втората кола, мазен и миризлив шофьор, но му казах двадесет евро за Банеаса. Идея нямах колко е далеч, но ме качи. Място за багаж нямаше, тъй като карат на метан,  точно както тук в България. Сложи ми куфара на предната седалка и след около час бях до летището. Полета ми за Германия бе на другия ден, та бях резервирал стая в много приятен хотел на пешеходно разстояние от аерогарата. Останах приятно изненадан. Говореха английски и френски, имаше безжичен интернет, стаите бяха комфортни, а храната вкусна. След нужният ми душ излязох да се разходя до терминала, оказа се, че макар пешеходно, разстоянието никак не е леснопреодолимо за хора, да не говорим за пътници с куфари. Тотална липса на тротоари и лоши улици, това е.

На другия ден, след като преодолях двестате метра за половин час, влязох да се чекирам и разбрах за пореден път, че ако искаме да си повдигнем самочувствието, просто трябва да се разходим до Букурещ. Невероятна дестинация, достойна за „Сървайвър”. Истерия за свински грип бе обхванала населението, всички ходят с маски, нищо че не помагат. Самото летище прилича на варненската „Гъба”- това е старата баня в Гръцката махала, която и се срути преди години. Струва ми се архитекта на тези две чудеса е бил един и същ, но явно много е мразел Чаушеску, за да му построи такова летище, приличащо на баня. И с подобни размери на всичко отгоре. На чек ин се образува опашка тип кълбо поради липса на пространство, компютрите им спряха да работят поради токов удар точно два часа преди полета. Светлинните тъбла, на които би трябвало да са изписани полетите са заменени с картонени такива и им се чудят хората. Накрая пуснаха тока отново, чекираха ни и последва минаване през скенер и комплексирани служители, чиято единствена радост е да ти направят ръчен тараш на багажа и дрехите по доста злобен начин. На самия гейт е тясно и бедно, има табели забраняващи снимането, а зоната за пушене имаш право да  я ползваш само ако консумираш нещо от кафенето, пълен абсурд. Дойде време да ни дават бордните карти, там всичко мина добре, но автобуса до самолета бе...Икарус! Не е истина, в момента в който се качих на борда си казах: „Алилуя, най-сетне, повече няма да стъпя тук.” Вдишах глътка въздух от климатика на Еърбъс-а, настаних се и се опитах да забравя за мизерията която видях, нещата на които станах свидетел, за малко и жертва, празните магазини – тип гастрономи от 80-те и неприветливия персонал и хора навсякъде. Ако желаете да си повдигнете националното самочувствие, посетете тази държава и столицата и, ползвайте транспорта имюю и летищата им. Първата част на тази глава обрисува българските абсурди, но те са комични, тези на северните ни съседи граничат с абсурда и трагедията на един заблуден народ живеещ със самочувствие, но потънал някъде в соц-а.  





Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: edencrossing
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 217164
Постинги: 56
Коментари: 55
Гласове: 112
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031