Знам, че не съм писал тук от години, но викам си що пък не, та ето нещо поне за мен комично, случило ми се вчера. А дано поместя и другите бисери от дневника си. 

Ок, та значи вчера летя от Барахас Т4 Мадрид, та програмата е пълна, ще гледам да я скицирам и цитирам накратко, което си е невъзможно, сори. Действие първо:
Слизам от колата, на входа ме посреща съмнително мургав мъж с кожено яке и ме пита дали искам количка за багаж срещу 5 Е. - Не мерси, ей там са по 1, а и ще си го дърпам сам (куфара), че да раздвижа, после 3-4 часа седнал в самолет...
Действие второ. Сядам да си изям един сандвич с шунка, кашкавал, зеленко и доматки (типично Испански), един ми ти хипстър с расти ми се лепва с думите. - Май френд, ю хеф ъ сигърет? Ай финиш мъни. - Айм нот а смокър, бът май травелмейт ис, со хиър ю го, шит хепънс. -Йес, йес май френд, ю нева ноу, тенкс, и се отегля Тук моят спътник прави тактична грешка номер 1 да се социализира с определени типажи по летищата без причита и пита: - И откъде сте? Последва една от онези истории, достойна за софийски бакшиш... - А, аз съм от Естония, обаче от 20 дена съм в Мадрид и събирам пари по летището да се върна в Малага, щото тук живота много скъп, само веганската ми храна е 20 Е на ден, затова кисна тук и прося цигари. ( Не можеш го прекъсна, продължава да ръси и лъже). Сега чакам един приятел да кацне от Портланд, той ще ми помогне да си купя билет до Малага, там имам терен къде да спя в центъра и да творя. Прекъсвам го: - Пич, ей с тая апликация купуваш билетче от Барахас Т4 до Малага за 17Е, аре стига. - Аааа, те шпионират всичко (Всеки момент очаквах да си нахлпупи шапка от фолио, но за наш късмет почна да си говори сам на Естонски) и се чупихме към чек ин.
Действие трето.
Сега понеже нашите авиопревозвачи не са най-богатите, наемат гишета по в тъча, в което няма нищо лошо, та бяхме на 900+ гишетата в края заедно с Медидиана Еър от Кения, Алжирските, Мачу Пикчу Еър (или както им беше името на тия летящи до Боливия/Перу) и още някакви изписани на интересна азбука. Там колорита е пълен, тройка араби се карат на висок глас, щото изкупили целия Корт Инглес и половината магазинчета още преди чек ин и няма място в куфарите за нищо. Ама нищо. И тобрички и бохчи - бол. Ще се опитам да предам разговора им дословно, да придобиете представа за шока у хората от другите авиокомпании. А1: Хъкълъ-мъкълъ, хълъ-лъ? А2: Мъхъкъ -хъкълъ, лъкълъ-мъкълъ! А3: Айййй, вай - вай- вай. Хъкълу -акххх - акххх, кхххх... Придружено с доста плюнки по въздушно капков път. Идва четвърти арабин, по-зрял, явно старши някакъв, тия му имат респекта и млъкват. Той: Ааа, хъкълъ-мъкълъ х5, мъкълъ хъкъмъ х5, аййй. Хъкълъ-мъкъ - хард атак ( при което няколко реда пейки спираме да се смеем, слагаме глави между коленете, някои сигурно се и поизпуснаха) Запазих самообладание и се светнах, че човека каза "хард атак", вероятно за сърцето си говори и няма удар за кръвно в езика му, но все пак се изнизахме и се наниза полицията.
Финална сценка
20 минутки по-късно, вече с бордни карти в ръка, лицата си бяха купили допълнителни куфари, щото не се чекират 20 торбички и нареждаха куфарите под острото око на летищния охранителен персонал. Трябва да им се признае на Испанците, старшата полицайка приличаше на Линдеман по телосложение и прическа, а младшата на нещо средно между Пучдемон и Ринго Стар. Но повече не чухме хъкълъ-мъкълъ с или без атак. Продължихме си към S с метрото след обстойна проверка.