Живял някога човек, личност. Реален, без аватар, е може би с маска предвид някои от  последващите думи. 20-30 години бил навън без инернет, първо бил бебе - сукал, казвал га, бу, мама, тата и т.н. Още не знаел думички като "ебаси мамата"... Бил много сладко бебе и като такова се нааквал често, но някак по детски - мило и невинно. Бебешките маймунджалъци се приемали с радост от големите, или поне повечето... Проблемни щели да се окажат големите осирания в по-зряла възраст, и то не само реално, но и виртуално...!      Минало се време, бебето станало дете, играело на фунийки, бъз /жмичка/, стражари и апаши и продължавало да прави все още пакости. Още не били измислени форумните игри да се броят числа и т.н. Е, понасяло по някое наказание да не излиза като счупи нещо, но тогава разглеждало книжки с приказки, слушало какво си говорят батковците и какичките в стаята, също леличките и чичковците в хола пред телевизора "Велико Търново". Още не подозирало детето, че някое и друго десетилетие по-късно в същата тази марка телевизори ще ходи с любимата си през уикенда, а още по-късно ще има форумни срещи и т.н, където ще се заглежда по форумни каки и лелки къде тайно, къде явно.       Минали първите 7 години, детето тръгнало на училище. Естествено било гордостта на родата, което извинете, но не винаги говори добре за роднините, но как да е, говорим за дете и юноша все още. За личност и човек, не за профил. Децата са искрени и то - детето се научило да прикрива някои емоции за да не му се присмиват, можело да се крие от хорската искреност! Това бил първия аватар на личността, но маската не била все още в двуичен код - както години по-късно щяло да си показва само това от себе си, с което искало искрено да заблуди другите. В училище когато се разсейвало и спамвало в клас детето, учителя като същински админ го банвал от час. Но все пак не му липсвали първите 7 години вече, носел някаква отговорност.       В пубертета, вече юноша, личността доизграждала характер, бягал от час - един вид форумно отсъствие, за което бил порицаван във все още реалния си бележник. Темата в час на класния под формата на спам между съучениците му била: "Що аджеба е на пушкома да задява реално съученичките си, вместо смислено да се отдаде на форумна спам дейност в клас с другите подрастващи профилчета." Нима в клас няма достойни за вниманието му момичета?      Както и да е, с годините в гимназията младежите се разделили по интереси и групички. Започнали интриги, сплетни, някои момичета се карали и скубели заради момчета, момчетата пък се биели заради девойките. По-находчивите се записали за форумен ЗИП да се доказват пред класния ръководител - админа, както по-късно всички ще го правят виртуално. Човек се учи цял живот...И те така! Минало се време, много теми се дискутирали свободно, други тайно под сурдинка, вече всички от гимназията били едно голямо семейство, трудно приемали нови в класа, изключени от други училища. На отсъстващите по болест или БАН им разказвали като се върнат какво са изпуснали, кой с кого, как и колко пъти. Естествено и колко лош бил класния...      Дошло време за абитуриентската вечер! Това била нещо като първата официална форумна среща, а в същото време и последна. Много плакали, обещали си "пак да срещнат след 10 години". Балните рокли и костюмите били красиви, момичетата също, а зрелостниците се точили да правят секс най-накрая след толкова години само спам заедно. За повечето секса на абитуриентската си останал мираж, но пък години по-късно с умиление си спомняли как са се напили. Които не помнели и това, разказвали истории от казармата. Направили си снимки за спомен...Спомените са хубаво нещо, те са платформа, основа за бъдещето, фундамент оставен от годините на изграждането на характера, който по-късно ще остане само блед профил.      Минало се - не минало време, младия студент или вече чичко решил да стане по улегнал! Обадил се на оператор, прекарал си интернет. Научил бързо тайните на торентите, теглил филми, гледал порно, но му доскучало. Сякаш редовния полов живот не му стигал, та видял банер, на който пишело: "Хвани си кака", Секс за една нощ" и т.н. И се регнал. Изградената с десетилетия личност се трансформирала в най-обикновен профил ограден от параметри. Нищо казал си, на мен това няма да се случи, мен няма да ме претопят, аз съм уникален, моят аватар ще е също уникален и ще си хвана най-уникалната кака като от рекламата, щото съм ВИП! Историята нататък мълчи, но...      И тук той бил като бебе, в началото не разбирал какво значи ко речи, ай секрир и много други думички. Анкета и тема му звучали фундаментално, и точно тъй фундаментално се изръсил там - като новак. А новаците не биват приемани добре. Тъй като бил форумно бебе, бързо се научил да ака, повръща, спами, да се заяжда с другите форумни дечица...Щото колкото и отдавна да са в ефира, то те още им липсват първите 7 години, но отдавна са дали фира, а в същото време мислят само за секс като абитуриенти... И те така, БАН след БАН, тема след тема, профилите се развиват, но на ускорен курс, не като в реалния живот, оттам и някои качествени изменения тип ГМО!       ПС: Интересно ще ми е при реални 7г тук, реално "дипломиране", абитуриентска и т.н., след цялото гореописано развитие, как би изглеждал един пълнолетен 18г профил. Щото драги ми профили, все още сме най-много на по 4 годинки, сменихте по няколко форумни дрешки, но все още са неясни много неща в развитието, щом се пита в анкета за всичко, сплетним се по теми, насираме се като бебета, плюем се като пубери, докладваме се пред класния, а секса....той бил само мираж! 

Кказал всичко, при това, с толкова малко думи!

Ти ли не знаеш!? "Някога, някога... толкова някога..." ти казах нещо. Дано си го спомниш...някога...

Някога - един ден.

Не се получи да го напиша където си трябва, о ти анонимни читалелю :) Думите ми били много казват...