Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.07.2010 02:20 - Отзад напред
Автор: edencrossing Категория: Тя и той   
Прочетен: 2158 Коментари: 0 Гласове:
2



Отзад напред

Приспа ме спейки рано сутрин,
леко подпухнала като сладко дете.
С коси лазляти по леглото,
и устни плънти криещи целувка.
 

Ти заспа, а аз оставам буден...лека нощ, започвам! 

Красавицата спяща,
лъчите огряват и лицето нейде по Балкана,
през перденца криещи леко мазното стъкло.
 Пречуен лъч пробива през стъклото,
 гали кожата и нежна,
 а тя като дете невинна,
потрива с ръце очи и леко отмята си косите,
 усмихвайки му се за добър ден.  
 

Добра вечер – казва тя на странника, леко ядосана му че снощи не обълнал й е бил внимание, и почва се отзад напред, той що ред не знае – флирта. Няма начин, искам я! Жадно, силно като летен дъжд, дано септември да вали, трябва!

Просто няма начин, искам мокри тези къдрави коси...с бяла панделка на тях. 

Муньо, наш Муньо е виновен,
не отваря той врати, само знае сметка да държи.
Къде и как какъв бил, с лакът изкаран вън от колата,
 приканва жената на предната седалка.
 Сякаш секса му е в кърпа вързан,
 цветя не подарява, на жените чужди обаче се слага.
 Е как да му не забегнат и вързан да остане,
 нека му, после съобщения пише – бил влюбен!
 

 Що е туй любов, та тя – жената се тресе от хормони,
да ги набълбучи като човек с шейкър и чудно фрапе ще получи с нащърбени зърна,но не, той и ток краде сигурно, нищо че за сметка на това си кара лимото на газ.
Тя и затова тази фина хормоналка му бяга от раз.

Стига с Муньо, че е скучен. Важен е този дето има име, та на него що му се пише... 

Ако бе си вдигнал телефона, а не заспал, щеше да е на нечие място, нищо че и шамарче би изял. Дланта и нежна, фино щеше да се отбележи и гордо да се носи като автограф на дясната си буза – страст измерена с шамар..може би, а може би не! 

Толкова мъка и стремеж към бягството от известното има тази жена, с такава страст натиска педала – този на газта, че остана без книжка – шофьорска, не жълта. Интелекта и отива на всичко що природата и е дала, явно го е развила добре, дори я подмладява. Няма нужда от make up, само някой да я ъпне там където иска, каквото и да значи това. Понеже искам като стар грамофон да сме композиция, това в следствие на менталните закачки, та...бих я белязал с любовна игла като ръждива игла – винилова плоча, в тишината накрая да се чува нашият джаз от шумни нечленоразделни стенания досущ като този от тонколоните – леко пукащ, след онзи джаз на класиците разбира се.

С нея нещата са винаги отзад напред, като я изпращам сякаш я посрещам с китка диви, росни цвятя, а като посрещам имам чувство сякаш е кулминацията на снушението. Вероятно защото всяко начало е край, а края разжда началото в своята възбуда, досущ като в пиродата. Затова я искам тъй диво и първично, но нежно, с настръхнала кожа и влажен поглед молещ за сладката болка на моментната емоция.

За мъката и стремежа и: Уморените и крака прекрасно биха се вплели с моите в хватка, от която надали някой би искал да избяга. Умората им след дивото шофиране бих отнел с доза масаж, но тя го знае, и ще ме изнасили ако и откажа. Как ли биха се стекли нещата ако откажеш на жена, което го иска, но е наранена? Възползвайки се от наранена и плачеща жена всеки се връща в изходна позиция – Муньо, това не е чест а падение, затова не може да се слагаш на такава жена, но...ако тя ти поиска и се отдай, защото инак нещата не биха се стекли в руслото на мъглата от ясни мисли, в които пиша, а именно:

Отдавайки и се ти си опора, новото, пътят до който я е довело бягството и с колата, сълзите и биха текли като ручей по ризата ти, а те проправят чистия път на мисълта и, и вече избистрена, наясно със себе си, тя ще те пожелае и нещата ще се случат по начина, по който и двамата си мислите...следва сладкиш, само за теб. Помисли, в противен случай дърпайки се пак си Муньо – патова ситуация, а може просто мъжа бидейки тарикат да бъде мъж. Инак пак е Муньо и пак ситуацията е патова. 

 И излязох в начална позиция отново, където е края, в самото зараждане на генезиса на въпросния флирт. Май е време да се събудя и аз като нея – заспивайки.





Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: edencrossing
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 217145
Постинги: 56
Коментари: 55
Гласове: 112
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031