24 кадъра еротика за теб

Леко мигренозни кадри, пронизващи те като шиш - лучени кръгчета. От онези, от които очите ти сълзят докато ги режеш на дървената дъска в кухнята, мислейки за мен. И ти става хубаво, настръхваш оставяйки вечерята за после, защото се отдаваш в мисли за мен. В главата ти съм, а ножа в ръката ти трепери от възбуда – пусни го. Поеми дъх и чуй какво ще ти кажа...

„Случайно” ми липсваш, чудя се къде си! Заменям последните пет дни плачещ дъжд за петте дни които предстоят с теб, пет нощи настръхнали под септемврийския вятър, вървейки под него дъжд – чукащ по Земята, минаващ през телата ни! Пропиващ ни със страст и копнеж, абсурбирайки го придобиваме нужната енергия за това, което ни се иска да направим заедно един на друг. Не под някоя стряха, а под открито небе, сякаш тройка с объркания климат правим. Времето е петият елемент на нашите действия в случая. Обичам да се наслаждавам на лошото време, но да го споделям с добра компания – твоята, само така допирайки плюса в минуса се получава онзи заряд, кипи енергия в нас, вън вали, но не ще дадем на късо! Напротив, затваряме цикъла така.

Иска ми се в момента да държа ръцете ти, в този миг да притисна лицето ти с длани и да те целуна напреки, вертикализирайки се на красивите ти устни. Сега - не защото септемрви може да е сушав, защото и да е сушав ще запълним пукнатините в прашната почва с потта на телета ни. Искам сега, просто сега ми влезе в главата, нищо че нашите пет дни ще са тогава. Щом вали сега, за нас ще вали и тогава. Сещаш ли се за старите лампи по улиците, които мъждукат обратнопропорционално на бръмченето на агрегата им в основата долу? Точно до една такава искам да ни запукат ледените капки, като струя леден душ, телата ни настръхнали да се вкопчат едно в друго, смеейки се и плезейки се – хидратирайки се да тичаме хванати за ръце към стената на онази сграда от царско време. Там на гола тухла да те подпра, доолюшвайки опадалата вече мазилка докато те целувам със заровени в косите ти ръце. Мократа стена ще бъде пемзата за кожата ти докато краката ти ме опасват през кръста като пипала на медуза – непредаващ се спасител в бурното море, спасяващ душата ти от давене посредством... необузданост! Колкото и силно да оплиташ ногите си около мен няма да се дърпам, напротив, ще те спасявам все по-силно със всеки тласък, заглушаван само от гръмотевиците които ни дават миг светлина на лицата.

Знам, това те възбужда, възбужда и мен само като мисъл дори, за миг се стреснах от светкавицата и премигнах. Познай! Всичко ми мина докато бях със затворени очи за секунда като кадър във филм – чернобял. 24 кадъра минаха, но не в секунда, всеки един кадър е отделен детайл и сцена за нас. Гледам ги, разгръщам ги през съзнанието ти като стар албум, снимка по снимка, всяка сякаш със собствен глас говорейки ни за спомени от бъдещето което предстои. Странно е, мечтая смело, няма как да съм страхлив с теб, гледам те нивелирано, водоравно на моят поглед, но с респект равен на копнежа.

Представи си сграда „брежневка” до тази от царско време – сива, принципно еднотипна с останалите, но различна в карето на старите кооперации от преди 45та година. Можеш ли да видиш цвета в нея, макар и сива, тя представлява част от контраста, също като 24те кадъра от онзи момент с премигването ми. Част от цялото като композиция е тя, но отделна сцена от филма в който се движим. Точно това представляваме и ние, само сцена – различна, реплика на шаблона около нас, но вписвайки се перфектно и допълвайки го със самите себе си като действия и мисъл. Пет дни и нощи ще си отседнала тук, пет дни дъжд и възбуда, толкова време за нас, а цели 24 кадъра за прелистване...На всеки един от тях в момента поемам дълбоко дъх пушейки цигара, прелиствам го и се спирам на неспирния дъжд. Там е разковничето на ЦЯЛОТО, насред мъждукащата лампа до напуканата стена в полутъмната уличка в Гръцката Махала под сами прозореца на хотелската стая. Бурята ще продължи горе, там искам да чувам гласът и предиханията ти в ушите си като през стара телефонна слушалка, шепнейки и стенейки с леки смущения по трасето. Вярвам ако аз съм шайбов телефон няма да ми се стопи кабела, но късо стане ли заедно ще премигнем на поредната светкавица в очакване на гърма. С мен ли си на този кадър? Страх ли те е от възбудата?

 На сутринта когато слънце изгрее, от бурята няма да е останала и следа на улицата където всичко е започнало...освен прах, чакащ да бъде навалян от предстоящата доза пороен чукащ на едри капки дъжд на новия ден.