Има една поговорка, леко цинична, но много правилна. Тя гласи: „Заради п*тка, п*утка не ставай”. И за да не се чувстват жените изолирани от таргета на тази трактовка, то бих ги попитал леко перефразирайки: Вие имате ли си поговорка: „ Заради х*й не ставай за таш*к”? Сега, аз два реда по-горе писах думата п*тка, та понеже скоро имах пост посветен на едни патки, то не е нужно да се буди мръсното Ви подсъзнание и да си мислите за п*тки. Може да става дума за патки или питки! Предполагам някои люде подвластни на първичното си раздразнение вече споменават на майка ми питката, но нека ги успокоя: Нищо лично, просто съждения по малките часове. А тия звездички са просто щото към субкултурен член на обществото ни като такова и се цензурирам.

 Навремето, още когато бях пъпчив пубер, попитах един умен човек, уж на шега: „ Как е по-правилно да се пише, изпотих се или изпУтих се?” Отговора бе спонтанен и откровен, а именно: „Младеж, жените се изпУтват”! В първия миг се засмях гласно, вероятно като всеки четящ тази халтура, но после осъзнах колко много скрит подтекст има в тези думи. Вероятно повече отколкото и в една картина, макар тук Конфуций да би ме уборил, но за негово добро или наше зло, то ние с него не сме съвременици. Ако и да бяхме, надали щяхме да имаме подобни морални и ценностни дилеми предвид битието ни. Оттогава насам, откак чух тази „мъдрост” си имам аз гореспоменатия принцип, нищо, че през годините много хора го нарушиха, аз съм си верен на себе си. Освен, че аз съм си верен, верен ми е и „набора ми”, но това е друга тема, а не ми се навлиза толкова дълбоко в дебрите сексистки. То нали казват старите хора: „Уморен става, но кахърен – не”! В този ред на мисли се чудя, при все, че много жени съзнателно или не, заради х*й стават за таш*к, струва ли си да се кахъри един принципен мъж, или това не е негов проблем и може с чиста съвест да си вършее из телесните полета на обекта на плътските си щения? Щото нали, бидейки в плен на ниски страсти, мъжът е склонен към нарочен компромис със себе си!

 Същото важи и за жените, ако обекта на копнежите им се е изпУтил заради друга фимейлка в очите на ближните си приятели и познати, то следва ли тя да си затвори очите знайки стоката срещу, под, в страни или над себе си и да му се отдаде всячески? Използвах думата „стока” не случайно в случая, много от нас с поведението си се превръщаме в такава, а много от жените обичат да пазаруват от „намалените стоки”, нищо че са „маркови”, почти колкото „марковият” алкохол, който средностатистическият юзър и преброен електронно или не Бългсарин употребява!

Та, индивида като такъв, бил той мъж или жена, защо съзнателно се превръща в евтина стока или непритенциозрн потребител към отсрещния пол? Нима принципите посочени в заглавието на темата, поговорките и цинизмите вложени в тях нищо не значат вече за нас хората! Опс, употрбих думата „хора” и „потрбители”. Май много личностни качества сме си загубили преминавайки през хубавото ни детство, прекрасното ни юношество и цапващата ни като мокър парцал действителност на зрелостта ни, доколкото можем да я наречем такава... Загубвайки човешкото в себе си! И станахме потрбители, тип консуматори, редящи се на промоция за нещо тежко и евтино в нов хипермаркет без да сме сигурни, е ли ни е то неоходимо, и ако има сърце, то що за душевност има. Отговаря ли на нашата такава?

 Преди по-малко от 48 часа, една наричаща себе си дама – жена ми каза гордо: „За мен мъжете са просто парче месо, ако ми хареса мръвката ще я консумирам”! Е, мерси, няма нужда да се чувствам като корабокрушенец на острова ти човекояден, задоволи си мераците със соевия вибратор, а и идат пости...” Това ми бе отговора в общи линии.

А ние мъжете, дали предпочитаме „сръбската и скара”, пред това да споделим бутилка бяло вино с жена предлагаща ни ордьовър /любовна игра/, вместо да се впуснем към плескавицата на консуматорката? Загубих си остатъка от мисълта в цялата тази колаборация от мисли, но в заключение бих добавил...Нека двете цинични поговорки писани по-горе да важат по-рядко, а консуматорското в нас да не бъде на конвейрния принцип, а да си подбираме компанията според това какво „мезе” искаме за виното си на масата.