В бара

Джони отвори окрилен от гореспоменатата жица вратите на стария saloon в близост до пристанището. От входа съзря Джак на бара. Вярно нямаше нужда да се звънят телефони за да срещнеш стари приятели все още. А и предвид вихрещата се буря в крайморските квартали, мобилните клетки не работеха... Запъти се към бара, закачи коженото си яке на стола да съхне от пропилия го дъжд, подпря се на бара и каза басово:

-Едно Двойно Джони за мен, за Джак един двоен Джак.

Джак се обърна леко стреснато, отдавна не бе чувал този глас и каза: - Джони, ти ли си брат, все още си така Джони*. Кога пристигна, колко време ще останеш? - гласът му звучеше изтормозен от нещо невидимо, но доловимо за опитния Джони. В същото време Джак бе и щастлив, но явно и той като Иво Чикагото бе нещо като рицар на печалния образ, но в свой си собствен филм. 

-Добре съм Джак, кацнах преди два дни, лутам се, опознавам града наново всяко лято, всичко замира, не е като едно време. Виждам иноземците ни асимилират като субкултура и фейсконтрол, привички дори. Какво става с нашия град Джак? Местата същите, идеалите други? Гледам и ти си на шест, но има нещо...вътрешни терзания може би? - Не му трябваше да чака отговор, познаваха се от 20 и нещо си години, бе наясно, но все пак зачака отговора напиращ да излезе от устата на Джак.

-Ти си все така "Джони", Джони. И аз съм същия Джак, само къде не заминах и останах от малкото в града, наред с Малката Кибритопродавачка и разни субелементи. Помниш приказката навремето: "Заради п%тка - п$тка не ставай" - нали? Е, спазвам правилата, но много хора заминаха, други се изпутиха* /да не се бърка с изпотиха бел. ред./, отделно много жени нарушиха другата поговорка: "Заради х*й не ставай за таш§к", та...виждаш к"во е дереджето...Останахме малцинство у собствения си дом и град. 

-Така, така - продължи Джони. -Какво става с Малката Кибритопродавачка ве човек, не съм я мяркал близо петилетка, даже и у фейса не мога я намеря, да не се е задомила успешно? Или пък да е забила нейде по Европата, ма не...Ти викаш останали сте само вие и некви суб елементи. Навремето аз, ти и тя бяхме голяма терца, тя ми бе любовта в първи курс, после нали сме либералномислещи, наместо да се ревнуваме, като ни се разминаха пътищата и казах: "По-добре с некой мой приятел, вместо някой "юнак" да те тормози"...И тя избра теб, а аз забих на запад...

Джони вече говореше видимо на жаргон, явно превъзбуден от разговора с Джак и добрата среща - първа от две лета насам...

-Виж Джони, и аз и тя сме за клецане... Аз се събрах с онова готино маце от отбора по волейбол, сеш" ли се? Малката Кибритопродавачка пък след мен се набута с оня алкохолик от нашия поток. Те така приключи нашата любов с нея, както и вашата апропо, та...сам разбираш. 

 С тежко преглъщане бе съпроводено това признание от страна на Джак. Все пак бе силен мъж, но смазан волево от вече бившата спортистка, както и Малката бе смазана от нейният мъж. А сега признаваше и какво е станало с Кибритопродавачката в личен план с насълзени очи. Щото знаеше, можеше поне тя да има добра съдба с Джони. Спомена му и за това как сега имат отново афера с нея, как я е срещнал преди седмица отново след дълги години на централната спирка, както и какво е последвало, но не с интимни детайли, щото както и Джони, Джак също имаше добро усещане за нещата и чувство за такт. Самият Джони също усещаше нещата, бавно отпиваше уискито си, попиваше инфото като коженото му яке едри капки дъжд, забравил за съпроводилата го по-рано призрачност, която го изпълни душевно, но противоречиво.

- Брат, поне сте заедно, тръпката е по-силна от всякога при вас, а аз съм вълк... Да вълк! Бродя като напитката която пия, следвам логото и, и търся know how към мен самия, та дано някое момиче като Малката намери пристан на моят кей ...

-Да Джони, ама...

-Няма никакво "ама" Джак, ти си силен, мечтател, забрави ли от де иде nick-a ти, м?

- Верно, прав си, аре утре вечер да излезем заедно тройка като едно време, разбрахме ли се Джони?

- Много ясно, много искам си я прегърна и целуна...не се сърди братле, знаеш, че винаги ще я обичам...А и сме достатъчно либерални, като едно време.

-Ти за по-сигурно си земи онова момиче от билярда, виж как играе с кредата по щеката преди да си настрои чакрите за спонта. Виж и как се обръща да те гледа като се надупи за удар...

- Да, прав си, дай ръка Джак. /Последва мъжко ръкостискане в стар стил/  -Мо"еш ли се оправиш сам до вас? Мисля да играя един дартс по двойки с момичето, после знаеш, утре идвам в полунощ тук, в нашия бар с нея - играчката на билярд. А ти с Малката Кибритопродавачка бъдете точни, не ща да ви лъхам на Джони, колкото и да съм "Джони", разбрахме ли се Джак?

-Ок, тук сме утре с Малката наша вечна... - Тук някъде Джак се усети, викна едно такси от таксиавтомата в saloon-a, зададе адреса и остави Джони да се разиграе и запознае на спокойстжие с Играчката...на билярд засега. 

Малко по-късно, по съмване вече бяха разменили достатъчно телесна топлина в бара, за да я покани Джони в боксониерата си на последния етаж, в една потомствена сграда на малкото ларго в града, където продължиха да разменят...този път страстни целувки и телесни течности на любовта. Това си бе повод за запознанство отвсякъде, както и да разменят телефони. 

По обед слънцето се бе показало, уханието на августовски дъжд се усещаше силно все още, Джони се възползва да я погледа как спи до него за около цигара време. Тя бе просто перфектната играчка на билярд, добра бе с кредата, щеката, спонтовете и бяха в кръвта, и нито един път в бара или в апартамента на Джони не удари силно топките. Бе внимателна. Той също бе добър не само в дартса, но и имаше усет в кой джоб да насочи щеката, за да бъде на място "осмицата". 

След като я погледа как се събужда под галещите лъчи, стана, изстиска един портокал, препече филийки и и ги поднесе в леглото. Трябваше да са свежи за предстоящата среща с Джак и "Малката". Бара ги зовеше. Едно поредно добро начало с неочаквани събития съпътстваха Джони през ваканцията му това лято.

А играчките нямат право да имат сърца... Те трябва да са само перфектни и никога да не се развалят, защото развалят ли се, отиват на боклука.

Тук не визирам онези играчки, а тези, които сами се борят бидейки с някой и са силни. Затова и биват харесвани, не играчка на конци, а личност. Ще се увериш от следващите постинги, но нека остане изненада...