Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.03.2010 20:54 - До Саарланд и назад - част 3 /От източен Брелин до Цвайбрюкен-провинция Саарланд./
Автор: edencrossing Категория: Туризъм   
Прочетен: 1966 Коментари: 1 Гласове:
1

Последна промяна: 03.04.2010 16:44


До Саарланд и назад – Част 3

 

От източен Брелин до Цвайбрюкен-провинция Саарланд.

 

            След още една бира, която поръчах на стюардесата и невероятните сола на Ричи Блякмор, който в конкретните концертни изпълнения се надпяваше с Дио и около час и нещо полет, пилота съобщи на немски нещо като: „ Meine Damen und Herren, im zehn minuten  wir sind nach Zweibrucken”. Извинете ме за правописа и лексиката, но немския ми не е добър, но в превод ни приветства с предстоящото кацане човека. Отново броят на излитанията бе равен на броя на кацанията, късмет имам, какво да се прави. Във въпросните сола на Rainbow, Дио и Блякмор наистина правят чудеса и сякаш си в друго време, не ми бе нужно да сменям мястото си, харесваше ми и Саарланд и мястото до пътеката в самолета, понеже съм дългуч, та препъвах хората без да искам редовно. Извинявах им се учтиво с моето entschuldigung. Часът беше към 02:00 местно време, последен полет, аз не бях спал от Букурещ, над 24 часа вече, но на финала винаги се усеща едно облекчение и бодрост като в сутришното кафе, в което има много чар, понеже те кара да разтовариш перисталтиката, какакто ваната те разтоварва от стреса. Но да не засягаме темата за стомаха, все пак пътуваме още.

            Като последен полет ни посрещнаха топло, въпреки ноемврийския дъждец и липсата на чадър в ръчния ми багаж – рюкпак. Като на много места по света и в Немско, провинциалните хора са много по-чисти и учтиви. Това, че слизах отново на пешеходната зебра на пистата не ме впечатли особено, вече го бях преживял, а и дъждеца в комбинация с чистия въздух на провинциялния град ми дойдоха като манна небесна. Самото летище мъничко, подредено и кокетно, най-малкото на което съм бил. Хареса ми когато всички си взехме багажите, колко учтиво ни попитаха дали имаме нужда от нещо. Единственото от което имах нужда бе да си взема кутия Lucky от автомата за цигари, да изляза на паркинга отпред и да зараля цигарата като стар индианец лула. Не бях пушил почти денонощие. Усещането бе като да видиш любовта си от ученическите години, само дето вкусът на целувката бе по-различен, но аромата силен и засищащ всеки пушач. Изобщо не ми направи впечатление, че в този час на летището на този малък провинциален град няма никакъв автобус да ме закара до центъра, нито таксита. Тогава разбрах защо служителите в летището са питали имаме ли нужда от нещо.

          След още няколко цигари време и слушане на тишината, вглеждайки се през капките дъжд влязох в терминала да намеря бюро информация, но те не работеха в момента. Следващите полети бяха чак сутринта. Намерих само полицай в зелена униформа, който ме упъти към офис откъдето да си поръчам такси. Изпуших още една цигара с него докато чаках таксито си. Само за протокола, шофьорите извън България са много учтиви, не ти разказват семейни драми и не обсъждат правителството. Карат си спокойно и мълчаливо в униформи, носят ти куфарите, което на летище Враждебна е абсурд и това е. Професионализъм отвсякъде. За автопарка няма да коментирам, че родните „бизнесмени” ще се комплексират. Винаги има едно „НО” обаче. Пристигайки в мотела се оказва, че горевъзхваленият от мен шофьор е направил черен курс, без да пусне апарат и просто ми каза 10 евро. Платих му, какво да го правя, то на немски говоренето звучи като караница, тъкмо да бях тръгнал да се и карам с моя немски – абсурд. Смях в залата. Кой казва, че в югозападна Германия няма културни шокове, хах!?! Има и още как. Ето ти един:

 

Влизам си аз в стаята си и се светвам, че т.нар. тризвезден хотел не би минал изискванията на РИОКОЗ в България, дори надали биха му дали и акт 16, предвид „заавършения” вид на сградата. Това си бе нещо като бивша военна или студенска база, която след приватизиране и лек козметичен ремонт бе превърната в хотел. Липсата на ПОС-терминал те принуждава да си плащаш кеш, липсата на асансьор те кара да мъкнеш куфара си до 3ти етаж!!! Понеже имало финансова криза и отложили рехабилитацията на сградата временнно. С пръдня боя можело да се прави. Западняците умеят да се гордеят със стиснастостта си, невероятно изкуство, което ние не владеем. В сферата на услугите и туризма сме много напред от тях. Стаята е с мебели тип Се Ка Ше, талашити отвсякъде стърчат, матраците са стари и протрити, интернет липсва, парното е слабо понеже не било зима и т.н. Корпоративните интереси издевателстват над обикновения Циборг определено, както и в/у случайния пътешественик в мое лице. Като плюс мога да посоча наличието на топла вода и стар телевизор Grundig – около 20 годишен със забележи – вграден VHS!!! Жалко не си носех някое “Deep throat порно на VHS, та да се забавлявам поне в тоя кучи студ в студиото. Не се и пушеше, но не ми пукаше, на сутринта оставих пълна чаша фасове, нали съм българче! Закуската бе на шведска маса, закусих като Швед – Циборг. Закуската бе прекрасна, а сънят в иначе соцхотела лъхащ на мухъл и паяжини ми се стори фантастичен на фона на предните два дни на безсъние и път.

           Платих си кеш нощувката, понеже нямаха ATM и ПОС терминал и се транферирах към мястото където се произвежка прословутата бира Карлсберг. Велико! Малко градче на име Хомбург – не Хамбург. Някой си Барон фон Хомбург преди векове минал оттам, харесало му и направил от местните крепостни селяни истински граждани, построявайки  им град и те започнали да произвеждат Carlsberg в знак на благодарност. За красотите и недоразуменията в Хомбург в следващата част.

           Самият град Zweibrucken е много китен, в превод е град на двата моста, определено има два моста над реката която го пресича, а и се слави с най-големия МОЛ на територията на Саарланд. Това го пиша за любителите на търговски центрове, МОЛ-ове и аутлети, хаха. Вярвам много хора само това гледат пътувайки и пропускат истинсите неща, неподлежащи на комерсиализация, вдъхващи живот и автентичност на ландшафта. Но за този елемент на народопсихологията ни друг път ще пиша халтурка.

 




Тагове:   музика,   град,   летище,   мол,   абсурд,   мухъл,


Гласувай:
1



1. анонимен - Забележка
20.01.2011 13:24
Цвайбрюкен не е в Саарланд, а в Райнланд-Пфалц!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: edencrossing
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 217155
Постинги: 56
Коментари: 55
Гласове: 112
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031