Сарказъм :: А къде да я поканя?

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

13.07.2010 02:53 - А къде да я поканя?

Автор: edencrossing Категория: Лични дневници

Прочетен: 1280 Коментари: 0 Гласове:

Тесните десет квадрата, нейде из шубрацие в схлупената барака, но санирана в стил подходящ за отдих и... "култура"? Ландшафта е прекрасен, двора - голям, къщичката е достатъчно тясна за сливането на две широкоскроени души. Там за тесногръди едрогърди меркантили няма място, напудретините биха се разочарова ли въпреки щурчетата и чистия въздух. Гледката към залива и морето само биха объркали МОЛ-овото им съществувание - но не и тя, тя е фина и цени тези неща, отворената фортъчка с гледка към старата кайсия даваща сянка в морните летни жеги зареждат допълнително тясното пространство вътре с повечко мисловна шир. Получава се като ефекта на кривата къща, а съзнанието е право в целта, вперено в любимия, обградена от фън-шуй елементи подходящи за мястото. Чакълестия път само идва в бонус да го чуваш как издава хрупащ звук изпод нозете и - красота и семпла изящност.

Вариянт две е просторното ложе, мястото на съжденията ми, там където всеки двама души и без транзистор намират станцията, на която могат да чуят новините си безмълвно, излъчващи ги един към друг. Простора отваря погледа, но вклинява погледите в телата ни намагнатизирващи ги до мълнии, а кой би се лишил от това. Удобствата са повече, чара го има, но липсва контраста бидейки в големия град и тънейки му в прашните улици, чувайки трафика минаваш покрай теб. Но пък абстрахирайки се от него, ползвайки го за фон, огромният хол дава поле за действия, действия които така или иначе ни докарват до резултатите от вариант едно. Но мисля да не го мисля, идва и си отива от самосебе си, точно като писането отзад напред, което тъй умело ми нарежда в правилен ред съжденията. Защото лукса не е в интериора и пространството, а в пръсването на душевните вопли вън от материята. Явно ще миксирам локациите, нека усетим контраста. Тя заслужава.

Нагоре