Да минаваше като стомашен газ, но не – любов казват било.

И днес слънцето изгря, изгря но в северните страни, там където е родината на Готик Рока, стига с тоя Санта Клаус дето ни го натрапват. Образ на Кока Кола, няма нужда, газираното е вредно, а женските вокали са красиви, като жената за която пиша, като душата й. То душа ли бе да я опишеш, има ли измерения, та да я обладаеш. Тук, в страната на абсурдите слънце няма, макар да е лято, вали, а аз съм с лунички, защото грее – ТЯ! Може ли да грее мрак? Може ли да се самобичува имайки усмивка на звезда,  а драчейки се с мъжете които я искат. Пусни си лъчите към земята, ще стигнат тук за минути, ще огреят лозята на които искам да те водя, ще направят джанката която искам да брулим по-сладка, ще огреят и колибката с малките фортъчки, вероятно и лицата на тези, които са ми соларни конкуренти за енергията ти. Малко егоистично и вампирско от моя страна, но малко. И двамата сме емоционални мазохисти, но нека малко видим в огледалата зад маските на клоуна колко светлина струи. Струи и за конкурентите, тях ги огрява колкото и мен, по различен начин, всеки мъж с различен фетиш, а ти като универсален войник бидейки с всеки се разкъсваш. Отдай се на дадения, послушай мъдреца, не онзи в устата, който те боли, онзи заради който днес бях там, сред природата да приготвя всичко за следобеда, а ти се оказа уморена днес...и заета утре. И утре е ден, а дано, ама надали. Поставям си тежката задача да те събера като пъзел, концетрирай моногамията си върху даден солар, ако ще и Соларис, хубав филм, нищо че е 72ра, класика е, макар и руски. А повечето сте чели мнението ми за руските...да не връщам лентата назад. Сега сме тук, десет дни след  July Morning, а всички предсказания на великия клиторианец за посрещането на утрото се сбъднаха.

В заключение, не мога да не обърна внимание на жената с краката от заглавието ми, не защото са ми фетиш, защото знаеш твоите ми харесват и на тях им допада отношението ми, докато ти се отпускаш на рамото ми, докато дърдориш нещо сладокумно. Мини на цигари, стига L цигари и връзки, аз съм си аз, такъв ме хареса като реши да дойдеш у дома за пръв път, позволи да се разгърна като лист и да попия...знаеш как и какво.

 Та за жената от заглавието с краката, благодарение на нея ми минаха бесовете, тя катализира и кнаализира мислите ми в поток, организира бушуващия хаос в мислите ми, можех да флиртувам и с нея, но се съобразих с руслото, влязох в него, а тя остана очарована от това, че не съм поредният й сваляч за деня. Свалка и да имаше, то тя бе в това че нямаше такава, ходехме си по умовете в рамките на разумното, доколкото може да е такова. Краката й  каза тя, били за гледане, не ми се разсърди че ги забелязох, сподели ми за нейния Колумб лежащ в хола, явно тя бе решила, за разлика от нас, дали сама да дърпа въжетата на мачтите на живота си. Интересен с мислите си споделеното, но незадоволяващ нечие его, това бях аз, а тя бе топлината в нощта. Защо ли? Къде ще ни отведе нашата регата, дали при фортъчките на схлюпената колиба, лежейки след морното брулене на овошката, играта на фризби, но без да си прехвърляме топката, щото имам и федербал, ако ще прехвърляме нещо над мрежата на нашата игра, нека бъде перцето. Сещаш ли се за шумът при допира му кордата? Бъди здрава корда за моите терзания, перцето ще ти разплете кордата докато играем и ще си спретнем хамак от нея, пък нека ми е зле после, нека съм те обичал. Нима ти не ме, па макар и на моменти досаждайки ти, как го правя след като съм ненатрапчив тактик, не аз те натискам пред входа като се прибираш... Време е да отпусна емоционалната примка и да поемеш дъх който да усетя в бленуваната от дни целувка.